Жива верига

04/10/2014

5 причини да гласувам

Filed under: Жива верига — © Емил Любомиров Недков @ 12:13
Tags: , , , , ,
  1. Да гласувам е мое право и задължение.
  2. Моят глас ще намали тежестта на купения и организиран вот.
  3. Моят глас ще демотивира купувачите на вот да го купуват. Разходите за един купен мандат се вдигат правопропорционално с нивото на избирателната активност.
  4. Няма да избират вместо мен гласуващите. Аз ще избирам вместо негласуващите.
  5. Гласувайки избирам да имам изисквания за случващото се в собствената си държава, град, квартал.

Внимание! Ако гласувате с недействителна или с празна бюлетина, на практика не сте гласували.

 

14/04/2012

Дискриминацията – пазител на мира?

Filed under: Жива верига — © Емил Любомиров Недков @ 22:25

Как наричаме човек, който иска да живее в цивилизована, правова държава, в която всички граждани са равни пред закона, в която не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на народност, етническа принадлежност, пол, произход и религия? Ще го наречем европеец или демократ, известен още по нашенски като расист или фашист…

Неразбираемо, но факт. Всеки дръзнал да изкаже на висок глас истината за перманентния дефицит на справедливост бива заклеймен в най-добрия случай като човек с назадничаво мислене. Обяснява му се с немалка доза снизхождение, как подобно говорене накърнява правата и свободите на една по-специална етническа група, как евентуалната липса на допълнителни привилегии за тази конкретна маргинална общност би довела до образуване на тънък дискриминационен филм, достатъчно хлъзгав, за да изкара от пътя прочутия български етнически модел.

Подобни нагли изказвания не са новост, напротив, същите са добре познати като неразделна част от отдавна приложената комуникационна стратегия, използваща страха като основно и единствено оръжие. Принципът тук е безплатен ток или етнически конфликт. Преекспонираната заплаха изкривява всяко едно изказване, противопоставящо се на допълнителните привилегии, предоставяни на една етническа група за сметка на друга, и го превръща в дискриминационно. Мълчаливото примирение остава единствен гарант за мирно съжителство.

Забързани в навика да бъдем толерантни, пропускаме реалната дискриминация, тази при която се наблюдава „нееднакво отношение към различните групи хора в обществото (по народностен, расов, политически или религиозен признак)“. Ще рече, че ако на даден индивид или група индивиди бъдат предоставени допълнителни привилегии на основание етническа принадлежност, то всички останали индивиди или групи индивиди, необлагодетелствани от тези привилегии, ще бъдат дискриминирани. Казано накратко, дискриминираните сме ние, хората от които взимат, за да може някой друг да не дава.

Тук вече идва личният избор. Дали ще останеш част от това вегетиращо общество, в което хората, търсещи държавност и ред, получават етикет на екстремисти и фашисти, или ще спреш да сънуваш нечий чужд сън и ще отвориш очи.

12/01/2012

Безплатно за едни, скъпо за други

Filed under: Жива верига — © Емил Любомиров Недков @ 15:33

Има ли безплатен обяд и ако има, кой яде от него?

Влизайки в хипотетично избрана ситуация, в която обядваме в произволна кръчма, чийто собственик черпи всички в чест на новородения си син, можем, пренебрегвайки фактора „алтернативни разходи“, да разгледаме две диаметрално различни гледни точки. Обядът е безплатен до толкова, до колкото сумата, заплатена от нас, се равнява на 0 лв. и обядът не е безплатен до толкова, до колкото заведението е покрило себестойността и отказало заделения марж.

Идеята е лесно смилаема. Когато не плащаш нищо за нещо, ще рече, че някой друг плаща твоето нищо с нещо. Безплатният обяд сам по себе си не съществува, имайки предвид неизбежните разходите по създаването му, но безплатен обяд си съществува и то доста успешно за крайния бенефициент на почерпката. Изводът е, че масраф винаги има, важното е да намериш някой друг по веригата, който да го покрие. Този извод отдавна се е превърнал във верую за жителите на „Филиповци“, „Столипиново“, „Шекер махала“, „Максуда“ и др. Принципът се запазва с единствената разлика, че новородените са техни, а плащаме ние.

18/07/2011

Без която не можем

Filed under: Жива верига — © Емил Любомиров Недков @ 23:02

Свикнали сме да твърдим, че глупостта е виновна за всичките ни нещастия. Тя е причината да постъпваме неправилно, да грешим и да страдаме. Но, ако търсим цялата истина (а ние винаги я търсим или поне вярваме, че е така), трябва да погледнем нещата от различна перспектива. Да, ние сме тези, които пушат в гимназията, защото „така правят големите“. Ние сме тези, които не слагат предпазни колани, защото „така е удобно“. Ние сме тези, които се надяват на „шестица“ при теоретична вероятност за успех  едно към 14 милиона. Да, ние сме глупави. В следствие на това гладуваме, боледуваме, умираме. Но честта да попадне в лоното на глада и болката може да има само онзи, който преди това е бил сит и здрав. За да умре, необходимо е преди това да е живял. Как бихме живели без нашето спасение, глупостта?!

Еднозначно — не бихме. С нейна помощ успяваме да избегнем изначалното и важното, да се задоволим с дреболиите, да бъдем щастливи. Способни сме да седнем и да размишляваме над въпроси като напр. „Кои сме ние?“, „Защо сме тук?“, „Какъв е смисълът от съществуването ни?“ и „Трябва ли всъщност да има смисъл?“, но не сме способни да осъзнаем, че тези въпроси водят до изводи, които би следвало да са водещата основа на всяко едно наше действие или бездействие. Стигаме до заключения, които мозъкът ни отказва да приеме за приоритетни. И слава Богу! Какво би станало, ако изведнъж осъзнаем и приемем нищожността на съществуването си?!

Глупостта, без която не можем, е инкубатор на идеи. Тези идеи са градивните единици на нашия имагинерен свят, в който „можем всичко“, в който „ние сме важни“, в който съществуването на всичко около нас е в пряка корелация с нашето собствено съществуване. Осъзнавайки тоталната зависимост от нашия въображаем свят, не ни остава нищо друго освен надеждата, че „бащата на съвременната физика“ е сгрешил само „по линия“ на Вселената¹.

¹ „Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.“ — Алберт Айнщайн


06/06/2011

Демокрация в кавички

Filed under: Жива верига — © Емил Любомиров Недков @ 15:41

Десет цитата от т.нар. „преход към демокрация“:

1. „Най-добре танковете да дойдат!“ – Петър Тошев Младенов, първи президент на Република България след промените 

2. „Спестявах от закуската.“ – Маргарит Мицев, народен представител от СДС

3. „Егати държавата, щом аз съм и вицепремиер.“ – Нейчо Христов Неев, министър на транспорта и вицепремиер в кабинета на Любен Беров

4. „Модерните държави осъзнават, че е в техен интерес да следват общоприетите международни норми на поведение дори с цената на отказ от националния си суверенитет!“ – Петър Стефанов Стоянов, лидер на СДС, бивш президент на Република България

5. „Нахранете журналистите.“ – Надежда Николова Михайлова, лидер на СДС, бивш министър на външните работи

6. „Днес ние извършихме нещо много значително. Днес ние погребахме българския национализъм!“ – Иван Йорданов Костов, 47-ми Министър-председател на Република България

7. „Как? Не. От собствената си страна! Не! От мене това няма да видите, независимо при какви обстоятелства, обстановки и положения – категорично не!“ — в отговор на журналистически въпрос дали има материални претенции към България (8 февруари 1990 г.) – Симеон Борисов Сакскобургготски, 48-и Министър-председател на Република България

8. „…не може да вдигате парламентарни коли. Просто не мое да ги дигате!“ – Камен Влахов, народен представител от НДСВ в 39-то Народно събрание

9. „Какво са 15 лв., това е цената на една ракия в ресторант.“ — По повод увеличението на административна такса от 15 на 40 лв. – Миглена Янакиева Тачева, министър на правосъдието в правителството на БСП, НДСВ, ДПС

10. „Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Така е!“ – Ахмед Демир Доган, председател на ДПС, народен представител в 7-то Велико народно събрание, 36-то, 37-мо, 38-мо, 39-то и 40 Народно събрание на Република България

28/03/2011

Имаме право да знаем, но дали имаме нужда?

Filed under: Жива верига — © Емил Любомиров Недков @ 19:28

Не за първи път нечии добри намерения¹ биват помрачени от слабата прогноза на верижно свързани бъдещи процеси и събития. На препълнения рафт с примери от подобни мислени/недоизмислени действия/бездействия достойно място се отрежда на случая с демографската криза. Проблемът е ясен — изчезваме. И какво правим — решаваме, че след като липсва адекватна държавна политика, която да промени черната статистика, не ни остава нищо друго освен да тръбим по най-различни медийни канали колко сме близо до „неизбежната” тотална разруха.

Ето как стоят нещата в един опростен пример, изпълнен с премерена доза цинизъм. Събуждаме се една прекрасна сутрин и пускаме телевизора, радиото, отваряме вестника. В този прекрасен момент ни залива поредица от не до там прекрасни отрицателни трендове — демографски, икономически, социални. Показват ни тъжни кадри от останките на поредното българско село, погребало своя последен жител. Показват ни как пенсионната система рухва под натиска на увеличаващото се население в нетрудоспособна възраст. Показват ни нестихващия емиграционен процес, насочен към понятия като „Стара Европа” и „Новият свят”.

Да, имаме право да знаем, но дали имаме нужда?! Информираният индивид по правило е по-силен индивид, но дали винаги същото се отнася и за обществото като цяло?! Какво влияние ще окаже това ежедневно глашатайство върху и без това малкото останали българи в страната?! Дали не рискуваме повсеместния песимизъм да насочи погледа им в западна посока?! Дали в желанието си да помогнем, разгласявайки проблема на широката общественост, не постигаме точно обратния ефект?! Колко от нас са решили да създадат нов живот под напора на тези отрицателни трендове и колко от нас са го направили или биха го направили в ситуация на сигурност, просперитет и спокойствие?! И да, обществото се нуждае от нашите предложения, виждания, алтернативни гледни точки, източници на информация и др., но при цялата условност, че горните бъдат предоставени на компетентните държавни институции², които от своя страна са длъжни да разгледат всяко едно от тях и да предприемат съответните мерки за преодоляването на безспорно най-големия трап в съвременната българска история.

¹ Бройката на останалите намерения, попадащи извън графата „добри”, не е за подценяване.
 
² Темата за държавната политика или липсата на такава по проблемите на демографията няма как да бъде разгледана в една или две публикации.

07/01/2011

Прах в очите

Filed under: Жива верига — © Емил Любомиров Недков @ 13:03

Все по-често общочовешките ценности – мир, свобода, равенство биват използвани по изкривен, грозен начин, от хора, търсещи отчаяно опора за своите убеждения. Немалка част от същите тези хора имат за цел създаването на една нова, размита, глобална идентичност, заменяща етнонационалната такава. В резултат на това неестествено притъпяване на вроденото чувство за принадлежност към даден народ, възникват няколко лесно предсказуеми явления: поетапно изчезване на отделни култури и обичаи, бърз възход на индивидуалистичния начин на живот, духовна разруха, икономически крах и други.

Следвайки тези тенденции и скоростта, с която се развиват, не е далеч момента, в който ще имаме „удоволствието“ да наблюдаваме връщането към Хобсовото додържавно състояние, пропито с конфликти и противоречия. Тогава във „войната на всеки срещу всеки“ интернационалните унифициращи идеи ще разкрият своята пагубна същност. От мечтаното глобално, единно цяло ще остане само нихилистична, аморфна маса от спасяващи се поединично индивиди. Един своеобразен край на мира, социалния прогрес и човешките права.

13/04/2010

Ние, държавата

Filed under: Жива верига — © Емил Любомиров Недков @ 16:47

За всеобщо съжаление делението на всякакви посоки и направления е дълбоко закодирана черта в колективното ни национално съзнание. Дори и след Освобождението народът продължава да изпитва страх, недоверие и неприязън към институциите, да приема държавата все още за чужд „обект“, неосъзнавайки дори и за миг, че той самият всъщност е неразделна част от този „обект“.

Страшно е и неосъзнаването на очебийния факт, че управляващи и държава са две коренно различни понятия. Наивно е да се слагат под общ знаменател народни представители, поемащи щафетата за 4 години, и държавата сама по себе си. Фактът, че тези народни представители не винаги ни представляват адекватно, е неоспорим, но ако в ден на колективен избор предпочетем удобното канапе и ракията пред  ясно и отговорно изразената гражданска позиция, то тогава автоматично губим моралното право да бъдем съдници на когото и да било. Изборът, пряк или косвен, винаги е наш.

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: